Зачатие на света и праведна Анна

Дълго време Йоаким и Анна нямали деца. Освен личната си мъка трябвало да понасят и обществения укор, тъй като бездетството, считано за Божие наказание, не се посрещало със съчувствие. С молитва и надежда дошла вестта за дългоочакваната рожба, която ще бъде наречена Мария.

Още от началото на VII век за него има написан специален текст и беседа от св. Андрей Критски - автор на църковни молитви и химни. В текстовете на това богослужение четем думите, вложени в устата на Анна:

"Радвайте се заедно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше."

Така преданието е допълнило евангелския разказ, без да му противоречи, като по един естествен и много човешки начин е запазило спомена за семейството на нашия Господ.




Тропар, глас 4

Днес оковите на безчадието се развързват,
защото Бог, като чу Иоаким и Анна, повече от надеждата,
явно им обеща да се роди Отроковицата, от която се роди Сам Неописаният,
Който, станал Човек, повели на ангелите да й викат:
радвай се, благодатна, Господ е с тебе.


Кондак, глас 4, подобен: Явился еси

Вселената празнува днес Анниното зачатие,
дадено от Бога, защото тя роди родилата не изказано Словото.