Преподобни Козма, епископ Маюмски

Вград Дамаск живееха родителите на св. Иоан Дамаскин - знатни и добродетелни християни. Веднъж, по някакъв случай те взеха при себе си едно дете сираче на име Козма, родом от Иерусалим. Това дете, още много малко, беше осиротяло от Св.Козма Маюмски баща си и майка си (които били християни). А родителите на св. Иоан бяха твърде благочестиви и милосърдни хора, обичаха бедните и затова взеха Козма при себе си да го отгледат като свое родно дете, заедно със сина си Иоан. След известно време те откупиха от агаряните един инок, пленен от Италия, чието име също беше Козма. Той беше изключително образован и мъдър човек и затова повериха на грижите му двете момчета - Иоан, своето родно чедо, и Козма, осиновеното си дете - за да ги научи да разбират Божествените Писания. От него Козма се научи на непреходната Божествена премъдрост и на много изкуства, а щом навърши пълнолетие по разум и възраст, остави суетния свят и отиде в един монастир. С радост и горещо желание той пое върху плещите си благото Христово иго и Неговото спасително и леко бреме, и с искрено усърдие си подвизаваше в иноческото поприще. В скоро време неговата чиста и боголюбива душа, изпитана и укрепнала в духовната борба, достигна висотите на добродетелта, и както звездите сияят на небето, така и той просия в Христовата Църква със своя свят живот и боговдъхновен разум.
Когато се появи ереста на иконоборството, преподобният отец Козма подбуди св. Иоан Дамаскин да напише послания до християните в защита на учението на св. Православна Църква за почитането на светите икони, а и самият той заедно с него ревностно се подвизаваше против иконоборците с делата си, с думите си и със своите писания.
Св. Козма украси Божията Църква с прекрасни тропари и канони. Той почете възкресяването на праведния Лазар, Господния вход в Иерусалим, Тайната вечеря, светите и спасителни Христови страдания и други Господски празници с боговдъхновените си песнопения.
Впоследствие Иерусалимският патриарх постави св. Козма за епископ на град Маюма.( Пристанищен град в Палестина) В това свое служение преподобният отец живя добродетелно и богоугодно, и много се грижеше за спасението на своето паство.
В дълбока старост той с мир почина в Господа (ок.787 г.).