Свети мученици Маркијан и Мартирије

Във времената, когато почти навсякъде се разнесе заразата на Ариевата ерес, тя причини голямо смущение сред чедата на Христовата Църква и я разкъса на две като дреха. Тогава срещу християните имаше двойно гонение: от една страна - от идолопоклонниците, а от друга - от арианите. Ненавиждани, измъчвани, гонени и убивани бяха всички, които изповядваха Христа за Творец, а не твар, за Бог, възприел човешка плът, а не обикновен човек. Арианите, освен това, ги подпомагаше и обстоятелството, че самият император Констанций, синът на св. цар Константин Велики, изпадна в същата ерес и имаше сред обкръжението си двама знатни сановници - ариани - Евсевий и Филип, които с неукротима злоба преследваха благочестивите и пакостяха на Христовата Църква. Те бяха виновни за изгонването на светия изповедник - Константинополския патриарх Павел: пратиха го на заточение в Армения и подучиха своите съмишленици да го удушат, което и стана; а вместо него поставиха на престола Македоний. Те погубиха и мнозина други църковни учители и изповедници на благочестието, сред които бяха Маркиан и Мартирий. Тези двама Божии угодници твърде много украсяваха светата Православна Църква със своите думи и писания, и като два благодатни извора изобилно напояваха душите на християните с животворните води на Божественото учение.
Отначало те служеха при споменатия патриарх - изповедник св. Павел: Маркиан беше четец, а Мартирий - иподякон; освен това и двамата бяха писари и записваха всички поучителни слова и делата на своя патриарх, с които той утвърждаваше благочестието. Но и самите те бяха ревностни проповедници на словото Божие, защитници на Църквата, и като два крепки щита я предпазваха от нападенията на еретиците. Господ им даде, като на Свои верни ученици, "уста и премъдрост, на която не можеха да противоречат, нито да противостоят всички техни противници" - арианите (Лук.21:15).
След изгонването и смъртта на св. Павел, ересеначалниците изляха своята отрова срещу двамата негови ученици - Маркиан и Мартирий. Първоначално, обаче, като огнена искра в пепел прикриха злобата и лукавството си с лицемерие, и хитро се опитаха да ги отвърнат от Православието и да ги подмамят в своето злочестие: предлагаха им много злато, обещаваха да им издействат от царя големи облаги, да ги издигнат на архиерейски престоли и да ги направят господари на много имения, а в замяна искаха само едно "малко" нещо: да продадат душите си на дявола и да се съгласят с арианската ерес. Но двамата Божии угодници считаха за нищо всички тези съблазни: не приеха златото, отхвърлиха обещаваните им почести и се надсмяха над лукавството им - предпочетоха подигравките, безчестието, мъченията и смъртта за Православието, пред жалката възможност да живеят на този кратковременен свят в охолство, слава и почести, но... като единомисленици на богохулната ерес.
Арианите видяха, че с нищо не могат да обърнат към своето зловерие двамата Христови изповедници и ги осъдиха на смърт. А светите Маркиан и Мартирий бяха готови с радост да я приемат заради своя Господ. Когато ги хванаха и ги отведоха на мястото на посичането, те помолиха да им дадат малко време за молитва, издигнаха очи и ръце към небето и казваха:
- Господи Боже, Който си създал нашите сърца и виждаш всичките ни дела, приеми с мир душите на Твоите раби! "Заради Теб сме умъртвявани, станахме като овци, обречени на клане" (Пс.43:23). Радваме се, че с такава смърт си отиваме от този живот заради Твоето име. Удостой ни да станем причастници на вечния живот в Теб, Подателя на живота ни.
Така двамата се молеха и щом казаха "амин", преклониха светите си глави под меча и бяха посечени от злочестивите ариани заради изповядването на Божественото достойнство на Иисус Христос.
Някои християни взеха техните свети мощи и ги погребаха при градските врати на Константинопол, наречени "Меландийски". По-късно св. Иоан Златоуст построи на тяхно име църква, в която се подаваха на болните много изцеления по молитвите на светите мъченици - за слава на Бога, в Троица възхвалян во веки, амин.